Учебниците по „История“ са тежко фалшифицирани от руските окупатори и техните слуги
Русия няма изход, още Владимир Висоцки преди половин век е предсказал:
„Живем в заколдованным диком лесу
Откуда уйти невозможно…“, казва пред Faktor.bg политологът
Днес 24 юни 2024 г., от 18.00. в залата на Информационния център на Министерството на отбраната ще бъде представена новата книга на доц. Момчил Дойчев “Путинизмът: Източници на новата руска диктатура”.
Организатор е Атлантическият съвет на България. На срещата разговор за същността на путинизма, за проявленията му в България и за възможните противодействия на руската хибридна война против нашата страна ще участват проф. д.н. Татяна Дронзина, проф. д-р Евгений Дайнов, доц. д.н. Огнян Минчев, проф. д. н. Румен Кънчев, проф. д. н. Николай Найденов, доц. д-р Георги Лозанов, писателят Димитър Бочев, д-р Любомир Канов.
Доц. Д-р Момчил Дойчев Баджаков е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“, специализира философия на историята, социология и политически науки. Става доктор по философия през 1989 г. Работи в БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски“ и Катедра Политически науки и национална сигурност в Пловдивски университет.
Той е изследовател с широк кръг от научни интереси като политически конфликти и демократични промени, съвременни политически системи и режими, международни отношения и геополитически анализ. Автор е на десетки научни публикации и медийни изяви. Сред най-значимите му публикации са: Путинизмът: Източници на новата руска диктатура“, 2024, „В какво общество живеем?“ 1993, „Възможен ли е обективен политически анализ?“ 2018, „Политическата коректност срещу либералната толерантност“ 2010, „Политика. Основи на политиката“ 1998, „Номенклатурната връзка на новия политически елит“1994, „Фейсбуквар. Към отговорна власт и правова държава?“ 2015, „Непублична политика, конспиративизъм, политическо задкулисие“2018, „Как авторитаризмът влияе върху социално-икономическото развитие“, „Българската независимост и Русия“ 2010, „Седем мита за Освобождението“, „Петър Мутафчиев и геополитическите фактори в българската история“ 2019, „Генеалогия на комунистическата менталност“ 2018„Защо марксистите станаха путинисти“ 2018 и др.
От студентските си години Момчил Дойчев се включва в демократичното движение на България. От 1988 г. е в „Русенския комитет“ и Клуба за подкрепа на гласността и демокрацията. След 1989 г. е говорител на Софийския клуб за демокрация (1990-1991), през 1996-1999 е заместник-председател на Партия на свободата. Член на Атлантическия съвет на България и негов съпредседател от 2019 г.
Интервю на Мая Георгиева
– Г-н Дойчев, днес ще бъде представено новото ви изследване “Путинизмът: Източници на новата руска диктатура”. Защо определяте путинизма като феномен, в който се фокусират съвременните авторитарни и антидемократични тенденции?
– Това изследване е замислено като първа част на една трилогия, която носи работното заглавие „Новият тоталитаризъм“. Според мене путинизмът е еманация на авторитарните тенденции в съвременния свят, които водят до появата на нов, различен тип тоталитаризъм, в сравнение с този през 20-ти век. Всъщност Русия се оказва родината както на стария комунистически, така и на новия военно-олигархичен тоталитаризъм и това според мене никак не е случайно. Затова и в тази книга се насочих към източниците на путинизма, като най-ярко проявление на тоталитарната тенденция в съвременния свят. Този нов тоталитаризъм паразитира върху кризата на съвременния модел на либерална демокрация, която е отделна много голяма тема. Путин използва тази криза за да установи с помощта на чекистката олигархия режим, който отправи предизвикателство и започна необявена хибридна война против цивилизования демократичен свят още веднага след прословутата му Мюнхенска реч от 2007 г. Този нов руски екстремизъм свари неподготвени западните лидери и те не реагираха адекватно нито на руската агресия против Грузия през 2008 г., нито против Украйна през 2014 г. , нито на руската намеса в Сирия. Това доведе до ескалация на претенциите на путинския режим и доведе до пълномащабната война против Украйна. За разлика от другите авторитарни, тоталитарни и полу-тоталитарни режими – в Китай, Северна Корея, Иран, Венецуела, Ислямска държава и другаде, путинският режим въплъщава в най-голяма степен новите военно-олигархични характеристики на тоталитаризма през 21-век – век, в който автаркията изглежда невъзможна, а пълната изолация и непромокаемостта на диктаторската власт са безнадеждно остарели. И въпреки това се оказаха възможни. Новите диктатори искат да бъдат харесвани за да печелят изборите дори без обичайните фалшификации. Тук пропагандата е на много високо ниво и промиването на съзнанието се извършва изключително професионално. И нещо изключително важно – тези режими не биха били възможни, ако в центъра на съвременната цивилизация не срещаха подкрепата на антидемократични олигархични сили, които виждат в режима на Путин възможност за исторически реванш. Путинизмът удовлетворява напълно желанието на тези олигархично-милитаристични сили на Запад за подриване на устоите на либералната демокрация основно чрез пропаганда, корупция и непотизъм, но и чрез създаване на противопоставяне и хаос в съвременните западни общества.
– Какви са причините и последствията от появата на путинизма?
– Причините свързвам с източниците на путинизма. Основна причина е провалът на руския опит за създаване на демократична държава, държащ се на много причини – тежкото наследство на комунизма в неговия сталински класически вариант, липсата на гражданска политическа култура и енергия за промяна, силата на комунистическата олигархия и нейните поначало престъпни, но с рухването на комунизма изключително криминализирани и мафиотизирани тайни служби, слабостта на руската интелигенция да се противопостави на посткомунистическата мафия, която короняса Путин за свой господар – господар, но на който тя диктува решенията. Това е по израза на Михаил Зигар „колективният Путин“, който може да се окаже безсмъртен.
– Какво е отличителното и специфичното при новата руска диктатура, как да разчетем и разпознаем хибридния й характер?
– Да, това отново е свързано с източниците на путинизма, които имат хибриден характер, защото съчетават в себе си различни и често струващи ни се противоположни исторически тенденции, примери и феномени. Основен източник на путинизма е сталинизмът – както казват руснаците „Путин – ето Сталин сегодня!“ Но това не е чист сталинизъм. Това е един модерен, нацифициран и фашизиран сталинизъм. Първо цялата обществена собственост не е национализирана, а плячкосана, олигархизирана и корпоративизирана по фашистки образец. Частната собственост и пазарната икономика са фиктивни, но все пак ги има, макар и в орязан руско-олигархичен вариант. Дори войната не доведе до автаркизация на руската икономика. Режимът на Путин претърпя също сериозна еволюция, той премина през етапите на фасадна, управлявана „отгоре“ демокрация, през „демократура“, през модел на конкурентен авторитаризъм ала Чавес и Мадуро във Венецуела за да се стигне до военно-тоталитарния режим днес. Не, режимът на Путин не е едноличен, както външно изглежда. Това е режим на „колективния Путин“, който съчетава в себе си всички реакционни черти, наследен и от руската история – самодържавието на царете, подкрепяно от неграмотните маси, руският православен фундаментализъм като негова идейна опора и евразийският геополитически месианизъм, който сякаш предопределя вече не СССР, а Русия да завладее целия свят. „Вес мир будет наш!“ и „Победа будет за нами!“ намериха своето съвременно приложение в услуга на един ретрограден режим, който дори не си прави труда вече да се нарича „прогресивен“ и „демократичен“, а се самоопределя като „суверенен“, режим, в който на „суверена“ е отредено да се върне в средновековното минало, в което подложените на крепостно робство мужици биха били отново ощастливени от „Цар- батюшка“.
– Проследил сте и отношението на националните ни герои – защо всички са били против Русия, а в същото време в националното съзнание се налагаше фалшивият образ на дядо Иван, на „братушките“ и „братята“, въпреки фактите за точно обратното на „братската дружба“?
– Парадоксът е налице – всичките ни национални герои – Раковски, Левски, Ботев, Захарий Стоянов, Стамболов, митрополит Методий Кусев, Яворов та дори и най-вече българските социалисти – Благоев, Кирков, Кръстю Раковски, та дори Васил Коларов и Георги Димитров преди да станат съветски граждани са били против Русия и нейната убийствена антибългарска политика. Но в учебниците по „История“ за това не пише, там е отразена тежко фалшифицираната от руските окупатори и техните слуги българска история. 35 години след началото на демокрацията и 80 години след съветската окупация ние още не сме разчистили тези авгиеви обори на русоробството, комунизма и съветизма.
– Путинизмът е в основата на тази тежка военна ситуация в която се намират Украйна, Европа и светът, какъв е изходът?
– Изходът според мене може да дойде само от Русия. Докато Путин е президент, а това означава докато е жив война ще има и не бива да си правим никакви илюзии в това отношение.
Но дали за самата Русия има изход? Мисля, че не. Русизмът или рашизмът има здрави основи в руската народопсихология. Както предсказа още руският бард Владимир Висоцки преди половин век:
„Живем в заколдованным диком лесу
Откуда уйти невозможно…“
– Има ли феноменът путинизъм почва за развитие и у нас, забелязвате ли такива симптоми, как да ги неутрализираме?
– Да, и това го виждаме непрекъснато в хода на усилващата се хибридна руска агресия против нашата страна. Характерно е, че основният източник на путинизъм не е вносен, а е вътрешен. Или както Левски нарича тези, които чакат отново Русия да ни „освободи“, т.е. пороби – „изродици български“. Те си имат дори президент, а и в това народно събрание поне три партии, разполагат с мощна медийна подкрепа – от завладените институции на държавата се осъществява мощна антибългарска и антидемократична проруска, пропутинска пропаганда. Те са способни да извратят всичко българско и родно – извратиха възраждането ни, извратиха сега и величието на България, отродиха всичките ни национални герои, дори Левски и Ботев, прочитайки, че те са били яростни „русофоби“. Добре ги е нарекъл Левски – не възрожденци, а „изродици“ и не български, а антибългарски.
Как да се противопоставим – на първо време като гласуваме, но не и за „изродици“, мошеници, крадци и руски агенти на влияние. А после като си подредим къщата по български, т.е. по европейски, а не евразийски образец. Пълна интелектуална и политическа лустрация, нова прокуратура, нови служби, нов съд и вкарване в затвора на всички проруски олигарси, мафиократи крадци и други мошеници, които са още на власт. Иначе никога няма да видим реализиран идеалът на Левски за „чиста и свята република“.
Професионална автобиография:
Той е изследовател с широк кръг от научни интереси като политически конфликти и демократични промени, съвременни политически системи и режими, международни отношения и геополитически анализ. Автор е на десетки научни публикации и медийни изяви. Сред най-значимите публикации са публикациите: монография „В какво общество живеем?“ 1993, студия „Възможен ли е обективен политически анализ?“ 2018, монография „Политическата коректност срещу либералната толерантност“2010, учебник „Политика. Основи на политиката“ 1998, студия „Номенклатурната връзка на новия политически елит“1994, монография „Фейсбуквар. Към отговорна власт и правова държава?“2005, студия „Непублична политика, конспиративизъм, политическо задкулисие“2018, „Как авторитаризмът влияе върху социално-икономическото развитие“, „Българската независимост и Русия“2010, статия „Седем мита за Освобождението“, студия „Петър Мутафчиев и геополитическите фактори в българската история“ , статия „Защо марксистите станаха путинисти“ и др.
Публикации:
1. В какво общество живеем? Методологични подходи и теоретични модели на преходното общество. С., Микропринт 1993, 122 с.
2. България в кръговете на аномията (с Ж. Владимиров, И. Кацарски и Т. Тодоров), С., Софийски новини, 1998, 244 с.
3. Bulgaria in the Circules of Anomie, (avec J. Vladimirov, I. Katzarski et T. Todorov) Neuchatel, 1998, 121 p.
4. България след 1997 г. – ефекта на тунела. (с Ж. Владимиров, И. Кацарски и Т. Тодоров), С., Софийски новини, 2000, 344 с.
5. Bulgaria after 1997: Curant Situation and Developmental Tendencies. Sofia, Sofiiski Novini, 2000. 101 p. (with J. Vladimirov, I. Katzarski and T. Todorov)
6. Предприятията от хранително-вкусовата промишленост на България: Конкурентно-способност в условията на социална промяна (социологически анализ). С. Примтрейд 2002. 231 с. (с Ж. Владимиров, И. Кацарски, О. Харизанова, Н. Маламова и Т. Тодоров)
7. Политика. Част Първа: Основи на политиката. Благоевград 2002, Изд. На ЮЗУ “Неофит Рилски”. 204 с.
8. „Политическата коректност” срещу либералната толерантност. С. 2010, Фабер, с.160
9. Фейсбуквар. Към отговорна власт и правова държава. С.2015. Фабер, 404 стр
II. Статии и студии:
1. Номенклатурната връзка, В: Новият политически елит, С., Перун, 1994, с. 53-74
2. Критика на идеологическия разум, Демократически преглед 1996 N6-7, с.42-50
3. Краят на политическия преход, В: Метаморфози на властта, С.1995, с.42-51
4. La fin de la transition politique. Dans: La Bulgarie, Une transition menacee, EDES, Nеuchatel, 1996 р.41-52
5. Facteues рolitique et ideologique et anomie, Dans: Insertiоn dans l eсоnomie mundiale et anomie, Neuchatel 1997, p. 246-255
7. Българският нов цивилизационен избор, Демократически преглед, Есен, 1998 г., стр. 230 -245.
8. Преходът като алиби на политическия елит. В: Елит и общество в историята, ИК Америка консулт, Пловдив, 1998 г., стр. 208 – 219.
9. Вълните на прехода, политическият режим и разделението на властите (1989 – 1998 г.). В: Либерална библиотека, 1998, кн. 10. – “Либерализъм и власт”, стр. 25 – 33.
10. Bulgaria in Circle of Anomie, (with J. Vladimirov, I. Katzarski and T. Todorov) in: Comperative Anomie Research, Lоndon 1999, p. 47-73
11. Conflict, In: Bulgaria 1960-1995. Trends of Social Development, National and Global Development. McGill-Qeens University Press. Montreal & Kingston – London – Ithaca. 1999, p.218-223
12. Post-communist Syndrome or a Circle of the Political Cycle. CD of the Vilnius University, July 1998
13. Attempt at Flaying with a Noose araund the Neck. In: 1989-1999 Ten Years Later. Lessons Learned for the Future. Faundation “Dr. Zhelyu Zhelev”, Sofia 2000, p.149-156
14. Накъде вървим ? Фактори за нестабилност от външно-политически характер. Във: Външната политика на България. Либерална библиотека №23. С. 2000. С.20-30
15. Опит за летене с примка на шията. В: 1989-1999 Десет години по-късно. Уроци за бъдещето. С., 2000, Фондация “д-р Желю Желев”, с.354-361
16. Цената на политическата стабилност. Икономика, март 2001. (с Ж. Владимиров)
17. Универсално и национално като ценности и модели на развитие. В: България – национална и европейска идентичност, Варна, ВСУ “Черноризец Храбър” 2001, с.201-207
18. Ценности и интереси, конфликт и консенсус в политиката. В: Европейски ценности. Благоевград, Университетско издателство “Н. Рилски” 2003, с.205-228
19. Нагласи на гражданското общество за присъединяване на България към Европейския съюз. Социологическо изследване на инициатива “Граждани на Европа” в рамките на комуникационната стратегия за присъединяване на България към ЕС – януари – май 2004. Cfbrs 2004, 38 c.
20. Civil Society attitudes towards Bulgaria,s accession to the European Union. Sociological survey carried out on the “Citizens of Europe” initiative within the framework of the Communication Strategy for Bulgaria,s Accession to EU. Sofia 2004, 38 p.
21. Феноменът насилие в координатната система на лявото мислене. Разум 2004 №3, с. 109-118
22. Типология на политическия субект. Югозападни листи. 2005 №1 , с. 177-197
23. За „фасадната демокрация” – Media Times Review 03.2007 – 16 с.
24. Принципи на демокрацията в “Европейска България” Media Times Review 04.2007, 16с.
25. Елементи на фасадната демокрация”. Обречени ли са България и Балканите на нея? В: Балканската културна матрица и европейският проект. С. Фабер 2007, с.64-106
26. Демократичните ценности в европейска България”. Първа година европейска България. Избори и образи НБУ 2008, 121-134 с.
27. Нови тенденции и практики, Местни избори 2007 НБУ 2008, с.45-52
28. Освободени, но не свободни. http://www.bm-businessmagazine.bg/bg/articles/ 18.11.2007
29. Mediation and Management of Intractable Conflicts. In: Regulation of Conflicts and Mediation. Granada 2008, р. 6
30. Посткомунистически технологии за манипулация на масовото съзнание. Философия и езотерика. Благоевград . ЮЗУ. 2008
31. Айн Ранд и българският преход към капитализъм. http://www.libertarium.net/main.php?id=293&d
32. Геополитическите фактори в българската история. Годишник на катедра „Международни отношeния” към Правно-истoрическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” 31 с.
33. Манипулацията с политическата терминология и медийната комуникация по време на въоръжения конфликт в Македония от 2001 г. В: Международна политика 2008 №1, с. 61-78 (заедно с д-р Имер Исмаили)
34. Защо Русия не следва западния модел на демокрация? Рецензия на книгата на Р. Кънчев. Политически изслезвания 2009 бр. 1-2, с.162-166;
35. Грандиозният посткомунистически грабеж http://www.desnite.net/main.php?id=293&d
36. Тило Сарацин – жертва на политическата коректност. В: Обектив, С.2010 с. 12-15
37. За политическата коректност. В: Демокрацията в България през ХХІ век. В. Търново, 2010, с.150-160
38. Българската независимост и Русия. С., 2010, Про и Анти, бр. 50, 32 с.
39. Българският политик – между популизма и рационалния избор. В: Българският политик. Щрихи към портрета. С., НБУ, 2010, с. 117-135;
40. Българското дисидентство с и без кавички. В: Съпротивата срещу комунистическия режим в България (1944-1989 Г.), С. НБУ, Годишник на департамент „История”, 2012, с. 115-125
41. Неполитическият вот – 2011 .
42. Как се манипулира референдум http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1496738
43. Защо се премълчават престъпленията на комунизма в България? http://www.svobodata.com/page.php?pid=8905&rid=154&archive=
44. Граничната дата 9-ти септември. Дискусия за вината, свободата и достойнството. В: Границите. Философски и политически прочити. С. Фабер, 2012. с. 157-178;
45. Непублична политика, конспиративизъм, политическо задкулисие. Философски алтернативи № 5. 2013, с. 20-35
46. Как е възможен обективен анализ на интрактабилни конфликти? – Политически изследвания (под печат)
47. Психологията на комунизма в условията на посткомунизма. Предговор към Асен Игнатов, Психология на комунизма. С. НБУ 2013.
48. Петър Мутафчиев и геополитическите фактори в българската история. Годишник на Деп. „История“, НБУ. 2015, 33 с.
49. Политически рискове пред демокрацията след избори 2013
50. Дефицити на антиолигархичните протести.
51. Аксиологически основания на протестите, Философски алтернативи № 5. 2013, с. 124-140
52. Дефицити на антиолигархичните протести . – http://www.bogdanbogdanov.net/bg_forum_arch.php?page=discussion_show&discID=79
53. За континюитета и промяната след комунизма . – http://www.bogdanbogdanov.net/bg_forum.php?page=discussion_show&discID=93
54. Как влияние авторитаризмът върху социалноикономическото развитие. – http://www.bogdanbogdanov.net/bg_forum.php?page=discussion_show&discID=101
55. За капитализма и демокрацията, http://www.bogdanbogdanov.net/bg_forum.php?page=discussion_show&discID=120
56. Левите митове и мутациите на посткомунистическия преход. – В: Деветосептемврийският преврат, тоталитарният режим и съвременна България С. 2015, с. 38-54
57. . Възможен ли е обективен политически анализ?– Политически изследвания 2015 г. №2, с. 138-155
58. Un partie communiste en transition. – Communisme en Europe 1989-2014. L’eternel retour des communistes (1989-2014), р. 297-315
59. Фейсбуквар. Към отговорна власт и правова държава?, Фабер, BТ, 2015, 404 с.
60. Un partie communiste en transition. – Communisme en Europe 1989-2014. L’eternel retour des communistes (1989-2014), р. 297-315
61. Няма звезди на политическия небосклон. Кризата на демократичното лидерство. – Балканистичен форум 2017, № 1 с. 255-267
62. No Stars on the Political Sky. The Crisis of Democratic Leadership. –
63. Когато авторитарни държавници либерализират и това води до просперитет и демокрация. В: Накъде сме тръгнали? Юбилеен сборник в чест на проф. д.п.н. Тодор Танев, УИ „“Св. Климент Охридски“, С. 2018. С. 247-256. ISBN 978- 954-07-4533-6
64. Репресивната коректност на популизма. Политически изследвания 2017. № 1-2, с.134-150.
65. Защо марксистите станаха путинисти? Философски алтернативи. – № 3/2018, с. 84-95.
66. Генеалогия на комунистическата менталност. Conservative Quarterly. – 2018 N 5/6, с.76-87
67. Клио пред съда на новия тоталитаризъм. – Под знака на музата Клио. Юбилеен сборник по случай 20 годишнината на департамент „История“ , С., Изд. НБУ 2019, с. 549-580 ISBN 978-619-233-029-3
68. Прелом в българското общество по отношение на съседите. – Европейските ценности. Новата констелация, Съставител Георги Фотев, НБУ, 2019, с. 471- 480
69. За съзидателна революция и разграждане на дълбоката държава на посткомунизма. 2020. https://bulgariaanalytica.org/2020/10/22/za-sazidatelna-revolucia/
70. За противопоставянето в американското и българското общество. https://bulgariaanalytica.org/2020/05/26/za-protivopostavianeto-v-amerikanskoto-i-bulgarskoto-obshtestvo/
71. Консервативен ли е режимът на Путин? https://bulgariaanalytica.org/2020/03/31/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b8%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd/
72. Кибернетичната атака по повод пандемията. 2020 https://bulgariaanalytica.org/2020/04/08/kibernetichna-ataka-po-povod-pandemiata/
73. Съвременната македонска идентичност като въобразена и конструирана общност. Булгария аналитика. 2021. https://bulgariaanalytica.org/2021/02/09/za-savremennata-makedonska-identichnost/
74. „Меката сила“ в хибридната война. Eastern Academic Journal ISSN: 2367–738 Issue 2, pp. 20-40, August, 2020, 20-40 стр. https://www.e-acadjournal.org/pdf/article-20-2-3.pdf
75. За съзидателна революция и разграждане на дълбоката държава на посткомунизма. Булгария аналитика. 2021.https://bulgariaanalytica.org/2020/10/22/za-sazidatelna-revolucia/
76. Полковник Меснер и първообразът на руската хибридна война :Сборник в чест на 70-г. на доц. д-р Лъчезар Стоянов.*под печат
77. Политическа употреба на Ковид 19 кризата за информационна война под печат