Д-р Андрей Велчев е главен асистент в катедра „Политически науки и национална сигурност“ към Факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той е доктор по национална сигурност и по политология, с магистърски степени по политически мениджмънт и публични политики, както и по масови комуникации от Нов български университет. Автор е на книгите Управление на комуникациите при публичните политики, Медийни бойни полета и учебника Основни понятия за институции и организации в политиката. В своята преподавателска и научна дейност д-р Велчев разработва курсове в сфери като национална сигурност, OSINT, медийна етика, публични комуникации и дигитална репутация. Редактор, анализатор и активен член на Съюза на българските журналисти, той е утвърден глас в дебата за бъдещето на демокрацията и политическата култура у нас.

–24 май – празникът на знанието и гражданската зрялост

– На 24 май не просто честваме буквите – ние празнуваме самата идея за просвета, за смислен диалог и културна устойчивост. Това е ден, който ни напомня, че демокрацията не се гради само с институции, а и с грамотни, информирани и мислещи хора. Политологията – като наука за властта, обществото и ценностите – има своя естествен дом в духа на този празник. Вярвам, че бъдещето на България минава през възстановяване на просветителския идеал – не като сантимент, а като стратегия. Ако искаме по-зряло общество, трябва да възпитаме поколение, което умее да различава истина от внушение, смисъл от шум, аргумент от лозунг.

Кризата на доверието

– Д-р Велчев, какво означава „криза на институционалните авторитети“?

– Това е състояние, в което основни обществени институции – държава, съдебна система, медии, образование – губят легитимност в очите на гражданите. Когато хората не вярват, че институциите работят за тях, те спират да се подчиняват на нормите, избягват участие в обществените процеси и се отдръпват от демократичното участие. Така се получава порочен кръг – липсата на доверие води до още по-слаба ефективност.

– Медиите и социалните мрежи – катализатори или разрушители?

– И двете. Социалните мрежи дадоха глас на хората, но и отключиха безконтролен поток от манипулации, фалшиви новини и хибридни внушения. Институциите все още не са адаптирали поведението си към дигиталната динамика. Резултатът е постоянна атака срещу техния авторитет, без равностойна защита от страна на самите институции. Така се поражда усещането, че никой не казва истината, че няма на кого да се вярва – и това е много опасно.

– От критика към цинизъм – границата е тънка

– Абсолютно. Критиката е основа на демокрацията, но когато се превърне в тотално отрицание – „всички са еднакви“, „няма смисъл“, „всички лъжат“ – това вече е разрушително. Така се отваря път за популизъм, радикализъм и дори авторитаризъм.

– Личен пример: политика чрез кауза – достъпната и качествена храна

– В работата си се стремя да показвам, че политиката може да бъде и кауза, не само власт. Един такъв пример е дългогодишната ми ангажираност с темата за достъпна, качествена и безопасна храна – не само като потребител, а като изследовател и комуникатор на политики. Участвах в създаването и популяризирането на конкретни инициативи за по-добра регулация на хранителната индустрия, насочени към прозрачност в етикетирането, насърчаване на местното производство и защита на правата на потребителите. Тази кауза показа как реална политика – основана на експертност и диалог – може да постигне обществена промяна. Това е доказателство, че политологията има място и в „реалния живот“, не само в университетските зали.

– Колко важна е политологията днес?

– Политологията е фундаментална наука за всяко демократично общество. Тя не само обяснява как функционира властта, а анализира процеси, предвижда рискове и предлага решения. Политолозите имат отговорност да бъдат моста между сложната реалност и обществения дебат. Във време на фалшиви новини, политическа нестабилност и недоверие, политологът е този, който трябва да внесе яснота и аргументи.

– Политологията в Пловдивския университет – традиция с бъдеще

– В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ специалността „Политология“ е една от най-старите и утвърдени в страната. Има стабилна академична основа, интердисциплинарна насоченост и високо качество на преподаване. Това е една от малкото специалности, които трябва да бъдат разглеждани като стратегически важни за националната сигурност и общественото развитие. Тя трябва да бъде защитена специалност – защото политическата култура и информираността на обществото започват именно от тук.

Наши възпитаници намират реализация в широка палитра от сфери: имаме народни представители, общински съветници, политически съветници, анализатори в медии и мозъчни тръстове, мениджъри в международни корпорации. Много от тях работят в ключови държавни институции – областни администрации, общини, министерства. Те са съветници на политици, експерти по публични комуникации, стратегическа сигурност и корпоративни политики. Това показва, че политологията е не само академична дисциплина, а трамплин към активен, ангажиран и смислен професионален път.

– Д-р Велчев, какво ни връща вярата в силата на знанието и демокрацията.

–Време е да гледаме на политологията не като на абстрактна наука, а като на инструмент за реална промяна. Демокрацията се нуждае от грамотни граждани, а грамотността започва със знание.

Криза на институционалния авторитет – симптом на по-дълбок срив

– Д-р Велчев, защо институциите днес изглеждат все по-безпомощни?

– Говорим за натрупвана с години криза на доверието. Когато хората не вярват на никого – институциите стават безсилни. Виждаме това ежедневно: публичната власт функционира с усещането, че всяко решение е предпоследно. Скандалите, новите политически субекти, разместването на интереси – всичко това прилича на военна подготовка, в която не се знае кой командва и в чия посока се движим.

– Политиката – без план, без визия, без диалог

– Най-опасното е, че отсъства стратегическа визия. Отдавна не се говори за национални приоритети, а за лични договорки. Когато вътрешнопартийните войни надделяват над публичния интерес, политиката губи всякакъв смисъл. Липсата на диалог е хронична – тя е проблем не само в парламента, но и в обществото като цяло. Вместо платформа за решения, институциите са се превърнали в арена за емоции и компромати.

– Компроматите като нова „валута“ на властта

– Отскоро у нас живеем в цикъл на компроматна политика. Властта се упражнява не чрез идеи, а чрез изнудване, медиен натиск и разчистване на сметки. Появата на нови, крайни или неясни формации, скандалите около държавни дружества и натискът върху регулатори показват, че не се управлява – импровизира се. Проблемът не е в ротациите, а в това кой дърпа конците зад кулисите. Когато реакции идват не от институциите, а от сенчести центрове на влияние – тогава държавата губи легитимност.

– Предсрочни избори? А кой печели от това?

– Предсрочни избори биха били катастрофални в този момент. Нито една политическа сила не може да надскочи себе си – всички са стигнали до тавана на електоралната си подкрепа. В същото време се търси под сурдинка нова вълна – нещо различно, нещо „антисистемно“. Но истински опасното е, че никой не е подготвен за изненадващ политически трус. А когато той дойде – стандартните политици няма да имат инструменти да реагират.

– Възможен ли е изход?

– Изход има, но не е кратък и не минава през „герои от телевизора“. Нужни са хора с опит, почтеност и капацитет да водят диалог. Лидери, които не мислят само за рейтинга си, а за реални политики. Политическата система се нуждае от вътрешно преформатиране – от реформа на самите партии, от връщане на доверието чрез почтени действия, не чрез лозунги.

Политологията – ключът към демократично общество

– Каква е ролята на политическата наука днес?

– Политологията е основният филтър за разбиране на сложните процеси. Тя учи младите хора как работи демокрацията, как се изгражда държава, какви са рисковете от авторитаризъм и популизъм. Политологът е медиатор между фактите и гражданите. В епоха на хибридни войни, фалшиви новини и дезинформация, тази професия е по-нужна от всякога.

– Пловдивският университет – традиция и бъдеще

– В Пловдивския университет политологията е сред най-старите, утвърдени и ценени специалности. Тя трябва да бъде призната за стратегическа и защитена, защото формира мислещи, ангажирани граждани. Нашите дипломирани студенти намират реализация в парламента, общинските съвети, министерства, международни институции, европейски компании и граждански организации. Те доказват, че образованието има смисъл, когато подготвя хора с мисия и визия.

– Личен ангажимент – храната като национална кауза

– За мен политиката не е абстрактна – тя е лична кауза. През последните години работя усилено по темата за достъпна, качествена и здравословна храна. Това не е само икономически въпрос, а въпрос на национална сигурност. Устойчивото хранене е основа на здравото общество. Всяка политика, която подценява тази тема, подкопава бъдещето ни.

– Последен въпрос: идва ли нова политическа вълна?

– Да. Не знаем кога и как, но тя ще дойде. И ако не сме готови – ще ни залее. Време е за зрялост, не за театър. За политика като отговорност, а не като шоу. И точно тук е ролята на науката, университетите и на всички нас – да възпитаваме доверие, критичност и гражданска ангажираност. Демокрацията не умира от липса на избори – тя умира от липса на доверие. А доверието започва с истина, компетентност и кауза.

ЛИНК КЪМ СТАТИЯТА: https://news24sofia.eu/dr-andrey-velchev-pred-news24sofia-eu-politologiyata-kato-klyuch-kam-vazstanovyavane-na-doverieto-i-ukrepyavane-na-demokratsiyata/