Титуляр на курса: гл. ас. д-р Христо Панталеев
Учебната програма задълбочава знанията, които позволяват демокрацията в теоретичен и в практически план да се разглежда като:
– антична и модерна форма на управление;
– пряка и непряка (представителна) демокрация;
– обективно политическо явление на определени исторически фази в развитието на държавата и на човешкото общество;
– концептуален и институционален инструментариум за справедливо и ефективно политическо управление;
– включване и участие на гражданите в управлението на държавата и на обществения живот.
Теоретичното интерпретиране на съвременното състояние на демокрацията основателно се възприема като предизвикателство към изследователите на политическия живот. Показателно е, че общественият интерес към теоретичните проблеми нараства прогресивно през последното десетилетие на ХХ в. Обществено-политическото противостоене в периода на Студената война и събитията в Източна Европа последователно извеждат на преден план мястото и ролята на демокрацията като актуална необходимост и предпочитана ефективна и добра форма на политическото управление.
Същевременно в теоретичния дебат се задълбочава разбирането, че демокрацията изобщо е термин, чрез който трудно може да се постигне съгласие между представите и действителността, между обществените очаквания и резултатите от практическото въвеждане на демократичното управление. Свидетелство в това отношение е динамиката на обществените нагласи в условията на българския преход към политическа демокрация.
Учебната програма насочва вниманието към определени аспекти на теоретичната дискусия, които позволяват по-целенасочено и реалистично отношение към самите идеи за демокрацията и нейното състояние в национален и глобален мащаб.
Предвид на това целта на учебната дисциплина е представянето на тезите и подхода на едни от най-авторитетните съвременни изследователи на демокрацията: Дж. Сартори, Р. Дал, Н. Бобио и Л. Зидентоп.